Редакционна политика

Първо търсим първичен източник

За законови правила започваме от нормативния акт и Държавен вестник. За административна услуга — от институцията, която я предоставя. За Имотния регистър това е Агенцията по вписванията/ЕПЗЕУ; за кадастъра — АГКК/КАИС; за ЗУЕС и официалните образци — МРРБ. Вторични правни материали могат да помогнат за контекст, но не са основата за променящо се правило.

Не превръщаме изключението в универсално правило

Фрази като „винаги“, „задължително във всеки случай“ и „това доказва собственост“ се използват само когато източникът действително позволява толкова категоричен извод. Когато резултатът зависи от документи, период, вид решение или конкретно основание, го казваме.

Числата се отделят от текста

Проценти за кворум и мнозинство, срокове и минимални стойности се използват само когато са свързани с проверен официален източник, дата на действие и дата на последна проверка. Така калкулаторът не разчита на остаряло число, останало в отделна страница.

Образецът трябва да има ясен статут

Ако институция е публикувала официален или утвърден образец, насочваме към него и не представяме собствен текст като негов заместител. Ако няма универсален официален формуляр, можем да дадем редакторски шаблон, но го обозначаваме ясно и обясняваме какво трябва да бъде персонализирано.

Корекции и съществени промени

Фактическа грешка се поправя след проверка. При значима нормативна или процедурна промяна обновяваме засегнатите страници и отбелязваме нова дата на проверка. Автоматичният мониторинг може да сигнализира за промяна на източник, но не публикува самостоятелно правен извод.

Официални източници